Пробивът на зъбите

Пробивът на зъбите

Устата е входна врата към организма и начало на храносмилателния тракт. Много функции са концетрирани в нея. Има роля в образуването на речта и комуникацията, както и в първичната обработка на храната. Човекът като  бозайник има специфично устроен дъвкателен апарат, отговарящ на храната, която приема.

Подобно на останалите бозайници и ние сме с две съзъбия – временно ( млечно ) и постоянно. Първото се запазва в периода на бурно развитие на организма, а второто – продължава да се оформя до края на съзряването му и продължава да ни служи през целия живот. Противно на някой митове, „трети чифт“ зъби нямаме и затова опазването на здравето на постоянните зъби е една от най-важните цели на стоматологията и профилактиката.

Млечното съзъбие се състои от 20 зъба, които обикновено започват да пробиват в устата между 6 месеца и 1 годишна възраст. Пълният набор млечни зъби се формира до 3-та година на детето. По времето, когато детето е на 6 години, започва пробивът на постоянните зъби, които са 32. Според замисъла на Природата, тези зъби трябва да останат в устата на човек през целия му живот.

Важно да се отбележи, че първият постоянен зъб – шести зъб, пробива зад всички временни зъби и често неговата поява остава незабелязана от родителите. Моментът на пробива му обаче е много важен, тъй като до този момент детето следва да е привикнало към спазването на редовна зъбна хигиена, да има изградени навици да се грижи за зъбите си.

На схемите долу са дадени периодите на пробив на зъбите в млечното и в постоянното съзъбие. За млечните зъби периодите са дадени в месеци, а за постоянните в години.

Временните зъби са три групи: резци – 4 бр., кучешки – 2 бр., молари ( дъвкателни зъби ) – 4 бр. Този брой е за една челюст. За цялата уста броят им се удвоява. Всяка челюст има по равен брой зъби.

Постоянните зъби са повече на брой и разпределени в четири групи: резци – 4 бр., кучешки – 2 бр., премолари ( предкътници ) – 4 бр., молари ( кътници, дъвкателни зъби ) – 6 бр. Резците са централен и латерален ( страничен ).

Срокове на поникване на млечните ( вляво ) и постоянните зъби ( вдясно ).

Важен факт е, че постоянните зъби се появяват в устата без да е завършила пълната им минерализация. Минерализацията на пробилите в устата постоянни зъби е 70%, а останалите 30% завършва в устата, като минералите се доставят с храната и слюнката. Веднага след пробива си постоянните зъби са изключително уязвими и лесно заболяват от кариес. Статистиката сочи, че повече от 50% от новопоявилите се постоянни зъби имат кариес при 10 годишните деца.

Основаната грешка, която родителите правят е да не приемат сериозно култивирането на хигиенни навици у децата или да започват да го правят твърде късно, едва след пробива на постоянните зъби. Резултатите от това „забавяне“ са повече кариеси на постоянните зъби. 

Всички знаем колко „бузести“ изглеждат бебетата преди да имат зъби и това се дължи именно на липсата им, когато малките човечета могат да допират венците си. Поникването на първите зъбки е ключов момент, тъй като започва развитието на дъвкателни навици. Те са сложен комплекс от придобити рефлекси, които се формират от начина на функциониране на зъбите, дъвкателните мускули и ставата на долната челюст. Детето се учи с каква сила да захапва, как да контролира и движи челюстта си, колко силно да допира и стиска зъбите си и каква сила му е нужда, за да отхапва различни по твърдост и консистенция храни. Тези начални опити с времето водят до много прецизна „настройка“ на целия дъвкателен процес, а поникналите зъбки определят височината на долната трета на лицето, което се издължава и придобива „пораснал“ вид. Зъбите поникват и „запълват“ пространството между челюстите, като задават определена височина на захапката, така „бебешките бузи“ изчезват и лицата им променят формата си от овални към издължени.

Проблемите с поникването на млечните ( временни ) зъбки, както и ранната им загуба поради кариес, водят до редица нежелани смущения, като неравномерно ( несиметрично ) развитие на челюстите, крива захапка след поникване на постоянните зъби, неефективни и неправилни навици за дъвкане на храната, говорни дефекти, проблеми в движението на долната челюст. Временните зъби задължително се запазват по местата си до естественото им разклащане и смяната им с техните постоянни „наследници“. При преждевременна загуба на временен зъб се изработват т.нар. местопазители, които препятстват разместването на зъбите и гарантират появата на постоянния зъб на точното място. Пробивът на постоянните зъби се „напътства“ от млечните, които ги „водят“ към правилното им място на поникване.

Зъбите се образуват от заложени дълбоко в челюстите зъбни зародиши. Зародишите на млечните зъби се залагат още през 5 месец от вътреутробното развитие на детето, а тези на постоянните зъби след 6 месец след раждането, затова пълноценното хранене на майката и бебето имат огромно значение за формирането на здрави зъби. След като зъбът пробие лигавицата и се покаже в устата, той все още е без корен. Кореновото развитие продължава дълго след появата на зъба в устата и завършва с образуване на цял корен и затваряне на кореновото връхче.

Схема показваща пълното развитие на млечното съзъбие на децата – от формирането на зъбните зародиши, през поникването на зъбите и изграждането на корените им. Млечните зъби са показани в синьо, а в бял цвят са показани развиващите се под тях постоянни зъби, които остават години наред „скрити“ в челюстите до момента на тяхното поникване.

Процесът на формиране, поникване и разклащане на млечните зъби е доста сложен, тъй като не всички от тях се развиват едновременно и в еднаква степен. Докато някои временни зъби завършват растежа си, други тепърва се формират. Временните зъби остават, също така, различно време в устата на детето, като в определени периоди са в „смесено“ съзъбие, заедно с новопоникналите постоянни зъби. Например, временните кучешки зъби се разклащат и падат почти 5 години след като са се сменили временните резци.

Както споменахме, временното съзъбие се формира напълно в обем от 20 временни зъбчета до 3-тата година на детето, като функционира за сравнително кратък период от живота му, до пълната смяна на всички временни зъби на 11 годишна възраст. В периода от 6 до 11 години, детето има в устата си както временни, така и постоянни зъби и това е периодът на смесеното съзъбие.

Постоянното съзъбие се формира между 6 и 25 годишна възраст, когато се очакват и последните трети молари – мъдреците, ако те изобщо са заложени като зародиши и поникнат, тъй като дори и налични, могат да останат дълбоко в костта и никога да не пробият.

Схема показваща формирането на постоянното съзъбие и периодите на поникване на всички постоянни зъби.

Формата и големината на зъбите са генетично кодирани и предопределени, като има различни вариации в някой подробности на зъбния релеф, както и разпределението на броя и вида на кореновите канали и броя на корените на някои зъби. Постоянните зъби са значително по-големи от временните и тяхното поникване стимулира и растежа и оформянето на челюстите. Големината на зъбите варира както расово, така и полово. Лапландците се считат за хората с най-малки зъби, докато австралийските аборигени са с най-едрите зъби. Разликите в размера между мъже и жени е само 4%, като най-значителна е разликата в размерите на горните кучешки зъби, които при мъжете са значително по-големи и най-малка е разликата при предните резци.

На схемата по-долу са дадени периодите на пробив на всичките 32 постоянни зъба.

В периода на смяна на зъбите родителите е важно да обръщат внимание на следното:

  • дали зъбите пробиват в очакваните за тях срокове – при значително забавяне на пробива на постоянен зъб може да се касае за липсата на зародиш. В този случай е наложителна консултация и рентгенография, както и предприемане на действия за запазване на временния зъб, който се облича с корона, за да се запази максимално дълго време;
  • дали детето поддържа добра устна хигиена – на възраст около 6 години децата имат нужда да спазват същата устна хигиена, каквато и възрастните. Четкането на зъбите трябва да бъде както достатъчно продължително, така и достатъчно ефективно. Детето трябва да се учи да ползва четка за зъби след 3 годишна възраст, а преди това родителите се грижат за чистотата на зъбите и устата. Най-лесно едно дете научава да ползва четка и да заучи правилните движения, ако гледа как го правят родителите му, а то да им подражава. Затова не оставяйте детето си само в банята пред огледалото да се бори с четката, а просто си мийте заедно зъбите, така че то да ви вижда в огледалото и да копира движенията. Така лесно и безпроблемно ще научите детето си, а и ще е забавно за всички;
  • дали детето минава на профилактичен преглед при стоматолог на всеки 6 месеца – докато завърши пробива на зъбите детето трябва да посещава по-често кабинета с цел профилактика. Тя включва силанизиране на дълбоки фисури ( места податливи на кариес ), подобряване на устната хигиена, откриване на кариеси в ранен етап, локална флуоризация. Първата среща на детето със зъболекар е за профилактичен преглед на около 3 години. Тогава се прави пълен статус на устата – вижда се кои зъби са налични, дали са здрави и симетрично разположени в устата, как захапва детето, има ли кариеси и наранени зъби. До пълното поникване на постоянните зъби детето е добре да посещава зъболекаря си всеки 6 месеца;
  • дали пробилите зъби заемат нормална позиция или са разместени – ако зъбите пробиват на неправилните места, те започват да деформират захапката. В този случай е наложително започването на ранно ортодонтско лечение, което е най-ефективно и бързо в тази възраст. Бързата ортодонтска намеса в тази възраст спестява сложни и продължителни лечения с брекети и ортодонтски апаратчета по-късно. Задача на родителите е да наблюдават дали зъбите на детето им са правилно разположени, симетрични, дали няма размествания, „криви“ зъби, вредни навици и др. Всички тези проблеми имат периоди, когато е най-добре да бъдат лекувани и те е добре да бъдат спазени.

You Might Also Like