Photo by José C. Jiménez López

Изкрящите усмивки на повечето хип-хоп звезди, с множество камъни, предимно диаманти, залепени по зъбите им, се оказва че не са съвременно изобретение на холивудските зъболекари. Съвсем скорошното откритие на череп на коренен американец, показва наличието на много развита стоматология още преди 2500 години. Уменията на тези „зъболекари“ са им позволявали „вковаването“ на скъпоценни камъни във фронталните зъби, което явно е било правено с чисто естетична цел.

Със сигурност обаче тези древни зъболекари са имали много добри познания за вътрешната анатомия на зъбите, тъй като са изработвали прецизни легла в тях без да засягат пулпата и без зъба да е умъртвяван, и в тях са фиксирали скъпоценни камъни.

Древните обитатели на южната част на Северна Америка са посещавали тези „зъболекари“ – най-старите известни засега – за да подобрят външният си вид чрез поставяне на полускъпоценни камъни, златни ленти или специфично набраздяване на зъбите. Явно тази практика е била изключително популярна, тъй като са намерени хиляди зъби обработени по подобен начин и понастоящем съхранявани в сбирката на Националния институт по антропология и история на Мексико (подобни на показания на снимката черен открит в Чиапас, Мексико).

Учените не знаят какъв е точно произхода на тези зъби, които са принадлежали на хора живеещи в регион, наречен Мезоамерика, в периода преди испанците да го открият през 1500г.

Едно е ясно – те са принадлежали предимно на мъже, които са прибягвали до тези „разкрасителни“ допълнения. Хосе Хименес, който е антрополог в института провел изследването твърди, че тези „подобрения“ не са били белег на социално положение и каста, а са имали единствено декоративна стойност. Дори нещо повече – кралските особи, като например мумията на Червената Кралица, открита в храм в Паленке (днешно Мексико) няма подобни декорации по зъбите си.

Друго свидетелство за тази ранна стоматология са откритите церемониални изкуствени зъби изработени от кост.

Те са използвали фини устройства с остри върхове изработени от обсидиан, с които са изработвали различни по калибър дупки в зъбите. Разбира се, тове не би било възможно ако не са прилагали различни билки като анестетик за обезболяване по време на манипулацията.

Самите камъни са фиксирани много здраво с природни смоли смесени с костен прах. Хименес добавя, че познанията на тези „зъболекари“ за зъбната анатомия и разположението на пулпата са били поразително добри, тъй като те са знаели точно до каква дълбочина за всеки един зъб могат да проникнат без да го засегнат, без да предизвикат инфекция, счупване или да го отслабят механично, което да доведе до загубата му.

източник: National Geographic News

Бактериите Streptococcus mutans, причиняващи кариеса

Всички знаем, че за да се предпазим от кариес е важно да си мием добре зъбите, да ги почистваме с конец и да посещаваме редовно зъболекаря си. Изследователи от университета във Флорида са избрали различен подход. Те са успяли да модифицират генетично бактерията Streptococcus mutans, която е отговорна за появата на това заболяване и да я направят безобидна за зъбите.

Бактерията се закрепва върху зъбите и „хранейки се“ със захарите попаднали в устата произвежда като изходен продукт органични киселини, които при продължителен досег със зъбния емайл, водят до постепенното му деминерализиране (разтваряне) и образуване на кариозна кухина в зъба. Водещият изследовател на екипа J.D.Hillman, е постигнал това като е лишил бактерията от нейната способност да произвежда млечна киселина. Ако бактериите не могат да я произвеждат те стават безвредни, а зъбният кариес не може да се образува.

Устата се населява от над 500 различни вида бактерии, които „обитават“ зъбите и венците. Повечето от тях не са патогенни и участват в първичното разграждане на храната, подготвяйки я за по-нататъшна обработка в храносмилателната система. Но когато се храним с местни храни или такива съдържащи захари, някои от тези бактерии произвеждат млечна киселина, която в крайна сметка води до образуване на кариозни кухини.

Генетично модифицираните бактерии обаче не произвеждат млечна киселина и спокойно се намират по зъбите без да им вредят. Изследванията с новата бактерия за провдени вече на опитни животни и резултатите са много обнадеждаващи. Опитите да се тестват върху хора ще започне още тази година. Това, разбира се, не означава че ще изхвърлим четките за зъби. Напротив, те са нужни за да се почистват зъбите от натрупаната зъбна плака и оцветявания.

Как мислите? Съществуват ли рискове при използването на генетично модифицирани бактерии, които да населяват устата ни? Означава ли това по-малко посещения при зъболекаря?

Въпросът за какво служат мъдреците се задава често на зъболекарите.

Мъдреците са третият комплект дъвкателни зъби, които обикновено се появяват в устата между 17 и 25 години, годините на пълно съзряване на човека. Те са и последните зъби, които пробиват и нерядко създават проблеми. В някои случаи те поникват изцяло, а в други остават частично покрити от кост и венец. Ако това започне да създава проблеми се прибягва до изваждането на зъба.

Смята се, че мъдреците са се развили заради нуждата на първобитните хора от по-голяма дъвкателна сила при консумирането на сурови и необработени храни, твърде различни от тези съставляващи хранителната ни диета днес. Има и мнение, че мъдреците се развиват, за да компенсират загубата на другите дъвкателни зъби в напреднала възраст. Все по-рядката нормална поява на мъдреците в устата обаче е свързана с постепенното отпадане на нуждата от тях. Човешкият организъм продължава да еволюира и част от този процес е тенденцията на намаляване  размера на челюстите в полза на увеличаване на мозъковия дял на черепа. Не на последно място е и промяната на начина на живот, както и хранителната диета, която не включва груби и сурови храни. Всички тези фактори водят до усложнения при пробива на мъдреците.

Част от хората вече се раждат без заложени зародиши на мъдреци в челюстите, друга част имат зародиши, но мъдреците така и никога на пробиват в устата, а oстават дълбоко импактирани в костта до края на живота и могат да бъдат видяни само на рентгенография. При третата група случаи мъдреците пробиват в устата, като това може да мине безпроблемно, без болка и възпаление, или да създаде проблем налагащ или отстраняването им или разкриване на място за нормалния им пробив.

Най-проблемни са случаите, когато мъдрецът е частично поникнал, тъй като образува венечен джоб. Поради трудното поддържане на хигиена там често се създават условия за натрупване на бактерии и развитие на възпаление (перикоронарит, pericoronitis), водещо до оток на венеца, болка, трудност при дъвчене, дори температура и влошено общо състояние.

Симптоми алармиращи за проблем с мъдреците:

• лош дъх от устата (халитоза, halitosis)
• болка в областта на мъдреца
• затруднено отваряне на устата (тризмус, trismus)
• засилващо се главоболие, болка в челюстта или ухото
• болка при дъвкане
  
• променен вкус в устата

Обикновено с усложняване на проблема тези симптоми се засилват, като болкоуспокояващите започват да имат все по-слаб ефект. Прегледът в кабинета в тези случаи показва частично пробил зъб заобиколен с оточен венец. Рентгеновата снимка показва позицията на зъба в челюстта и ако той е заел неправилна позиция (например хоризонтално разположен) или е обграден от твърде много кост, пациентът се насочва към орален хирург за последващо лечение или отстраняване на зъба.

Има два подхода за третирането на импактирани мъдреци:

• при консервативния зъбите просто се наблюдават през известен период от време и се отстраняват ако създадат проблем
• по-често се предпочита по-активния подход състоящ се в превантивното им отстраняване

Има спор доколко е правилно да се изваждат импактирани мъдреци, ако те не създават усложнения. Повечето стоматолози обаче смятат, осланяйки се на практиката, че рано или късно те създават проблем и затова се предпочита изваждането им във възрастта между 16 и 21 години, когато корените им не са напълно образувани и врастнали в челюстта. Самата манипулация трае между 10 – 30 минути и често се последва от оток, ограничено отваряне на устата и лека болка.

Един важен глас „за“ изваждането на мъдреците е следното:

• растейки в неправилна позиция често мъдреците развиват кариес, който по съседство уврежда и предните зъби
• при хоризонтално положение на мъдреците при растежа си „избутват“ предните зъби, което води до различно по изразеност разместване на фронталните зъби, налагащо ортодонтско лечение

За да не ви изненадат мъдреците, добре е след 18 годишна възраст да направите панорамна рентгенография и да се консултирате със стоматолог, дали те се намират в правилна позиция, както и да посетите кабинета, когато усетите първите признаци на проблем.

Зъбите са открити при разкопки на неолитно селище в Mehgarh и имат по себе си ясни белези от изборване. Праисторическите зъболекари са използвали инструменти с кремъчни глави, а изследователският екип, провел обстойния анализ, твърди че тази техника е „удивително ефективна“ в отстраняването на увредените зъбни тъкани.

Намерени са 11 зъба върху които е извършвано подобно лечение, и един, който свидетелства за извършена комплексна процедура, състояща се в отстраняване на разрушения емайл и обработка на стените на образуваната кухина.

Според изследователите, във всички случаи загладените ръбове на кухините показват, че процедурите са извършени на жив човек, тъй като при дъвченето след това, ръбовете на кухината са се загладили.

Тази форма на лечение на зъбите видян в Mehrgarh е продължила около 1500 години, преди да е  преустановена. Кремъчните глави, с които е извършвана процедурата са намерени в изобилни количества, заедно с други инструменти изработени от кости, миди и тюркоаз. Предполага се, че зъболекарството е било странична дейност на занаятчиите. Района на Mehrgarh се намира между Афганистан и Индия. Според изследователите водени от Roberto Macchiarelli, това е място на силно развито ранно земеделие.

Подобни следи от праисторическо зъболекарство са открити и от археолога Steven Baker в Колорадо, където при сортиране на материали от разкопки попада на челюст с кучешки зъб с изкуствено изработена кухина. Датировката му е отпреди 1200 години. Кухината е разгледана под силно увеличение и са открити миркодраскотини, свидетелстващи за инструментална обработка.

Източник: BBC News

Допреди 15 години денталните импланти бяха медицинска „екзотика“, но с развитието на технологиите намериха голямо приложение като надеждни заместители на липсващи зъби. Съвсем наскоро Американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) издаде разрешително на Manhattan Scientifics за производство на нови зъбни импланти.  Представете си титанов имплант два пъти по-здрав от съществуващите в момента на пазара.  Първоначалните изследвания показват, че костната интеграция на техния нов материал е 20 пъти по-бърза, с което се съкращава драстично оздравителния период, както и се постига по-голяма предсказуемост на резултатите от имплантацията. Това определено е технология към която компаниите скоро ще прояват интерес.

Технологията позволява изработката на наноструктуриран титан, както и други метали, използвани в имплантологията. NanoTitanium-a ще даде сериозен тласък в производството на качествено нови зъбни импланти, сърдечни клапи, изкуствени стави. Той е абсолютно съвместим с костта и позволява бърза интеграция с нея.

Вече може дори да си представим новите рекламни брошури… Nanoplant, Nanodent, Nanoconnect. И не забравяйте – за пръв път сте прочели за това тук.

Лечението на кариеса включва пълно отстраняване на кариозната маса и възстановяване на дефекта с изкуствен материал, който може да бъде:

• фотокомпозит
• амалгама
• инлей (златен или керамичен)

Съвременната стоматология разполага с голямо разнообразие от фотокомпозити с различно приложение. Най-общо те се разделят на два вида според предназначението си:  за фронтални зъби и за задни (дъвкателни) зъби. Първите се предлагат в специални разцветки, за да задоволят високите естетични изисквания във видимата област, както и притежават добра полируемост наподобявайки блясък и гладка повърхност на естествените зъби, а вторите отговарят на по-високи механични изисквания.

Фотокомпозитното възстановяване представлява послойно нанасяне на различни цветове фотокомпозитни маси с цел да се уподоби естествената слоеста структура на зъбите. На долната поредица от снимки се вижда един неправилно възстановен ръб на резец (снимка ляво), който прозира като сив участък.

Следващите две снимки показват друг случай на правилно възстановен отчупен ръб, където е използван послоен метод (putty matrix technique) и са нанесени няколко фотокомпозитни маси.

При дълбоки дефекти като този случай показан по-долу са нужни повече слоеве от различни цветове, за да се постигне приемлив резултат. В този случай са използвани 5 различни цвята.

Фотокомпозитите за задни зъби отговарят на по-високи механични изисквания, тъй като натоварването там, особено в областта на 5ти,6ти зъб е многократно по-голямо (над 150kg/cm2), и в материала бързо настъпва умора. Съответно и послойната техника, която се използва е друга, за да се постигне най-оптимално разпределение на силите при дъвкане и да се избегне отчупване на ръбове от пломбата или разлепването й.

Подменена стара амалгамена пломба с фотокомпозитна послойна пломба с отлично възстановен контакт със съседния зъб. Много често в практиката се среща неправилно възстановен контакт със съседен зъб, което винаги създава проблем с лежащия в контакта венец, създавайки предпоставики за развитието на пародонтално заболяване. Наличието на т.нар. „балкон“ пломби, които излизат извън контура на естествения зъб, е проблем който се нуждае от корекция. На следващото видео, в две части, е демонстрирана подмяната именно на такава пломба. Може да видите как става отстраняването на стари пломби и колко трудоемко е това в повечето случаи, а във втората част на видеоматериала е показана техниката за послойно възстановяване с фотокомпозити.

Един често задаван въпрос е този за разликата между различните системи за избелване и най-вече тези за домашно и офис (кабинетно) избелване. Освен тази, че едното се извършва в кабинет, а другото всеки извършва сам в къщи има и  редица важни отлики.

коя система да предпочета?

В момента на световния пазар фирмите предлагат над 200 различни офис избелващи системи, като само част от тях са достъпни у нас. Съвременните системи се характеризират с няколко важни показатели:

• те са фабрично дозирани
• основната съставка се активира с лазер/монохромна светлина
• избелването трае в порядъка до 1 – 1.5 часа
• чувствителността на зъбите изчезва в рамките на първите 24ч.
• получава се равномерен и перленобял цвят на зъбите

Практически всички съдържат една и съща съставка – 35% стабилизирани прекиси в гелна форма, а самата рецептура не варира между различните производители. Популярните у нас системи са PolaOffice, Zoom, Rembrant и Opalescence.

домашно или офис избелване? „за“ и „против“

Избелването провеждано в кабинета има няколко важни предимства:

• провежда се от стоматолог
• самото избелване изисква сериозна квалификация
• може да се контролира ефекта от избелването и дори да се постигне по-значително избелване на определени зъби и по-леко на други
• спестява се време – зъбите от едната челюст се избелват в рамките на 30 минути
• ефективността на избелването зависи директно от подготовката за него – професионално отстраняване на зъбен камък, плака и оцветявания по зъбите, както и полиране на повърхностите, нещо, което не може да бъде извършено в домашни условия

При домашното избелване има редица рискове и се допускат грешки поради незнание. Важните от тях са:

• чак след като отворите кутията с избелващия гел за домашно ползване разбирате, че има цял списък с противопоказания за провеждането му, най-вече свързани със състоянието на венците и зъбите
• невъзможно е правилното дозиране на гела и времето на действие при домашни условия – поставя се твърде много гел в шините, престоят с тях се удължава произволно, като се смята, че това ще доведе по-бързо до желания резултат, както и не се следва необходимата продължителност от дни
• зъбите остават чувствивтелни за дълъг период от време
• не може да се контролира степента на избелване и има опасност зъбите да се преизбелят
• престоят с избелващ гел през нощта води до силно дразнене на венците, дори до увреждане
• домашното избелване се предпочита като „поддържащо“ и се прилага единствено след вече проведено офис избелване
• често се използват „домашни“ средства за избелване, като сода бикарбонат например, която надрасква зъбите и при продължително прилагане води до изтъняване на шиечния емайл и образуване на клиновидни дефекти. Използването на лимонов сок води до директна деминерализация и разграпавяване на зъбите, като ги прави по-податливи на кариес, тъй като унищожава най-повърхностния твърд защитен слой на емайла, съдържащ флуорапатит.

Зъбният кариес е най-разпространеното заболяване. От него са засегнати близо 98% от хората. Интересен факт е, че антрополозите са установили при изследване на останки, че първите хора са страдали много по-малко от кариес отколкото ние днес. Това има своето логично обяснение и то е в по-качествения начин на живот. Един от основните фактори, довел до отслабване на зъбите е консумацията на обработена храна.

Кариесът е „коварно“ заболяване и има любими зони по повърхността на зъбите (предилективни зони), които атакува. Една от любимите му зони, от която често започва незабелязано развитието му, са страничните стени на зъбите там където те контактуват един с друг. Там се намира най-трудната за почистване зона, която е недостъпна директно за четката за зъби и специално за поддържането на хигиената в това пространство се използват конците за зъби (dental floss, flossing).

Както се вижда на рентгеновата снимка горе тъмните полета сочени от стрелките са кариозни огнища чиято еволюция е започнала именно от пробив в емайла по страничните стени на зъбите. Ако кариеса се развива хронично може да мине повече от година преди да се установи. При обстоен преглед стоматологът може да види кариозната кухина като тъмна прозираща област под запазения емайл. В повечето случаи подобни локализации на кариеса са видими единствено на рентгенови снимки, също както и кариесът развиващ се под вече налични пломби (вторичен кариес).

Кариесът се предизвиква от бактериите, населяващи зъбната плака, които могат да разграждат захарите до органични киселини. Тяхното действие постепенно отслабва емайла и успява да го преодолее, навлизайки в мекия и лишен от защита дентин, където процесът се развива много по-бързо. Много често пациенти „чакат“ „малкият“ кариес да се развие до „по-голям“, за да посетят кабинета, вярвайки че ограничените кариозни огнища не могат да се лекуват. Това е абсолютно погрешно – в колкото по-ранен етап на развитие се улови кариеса, толкова по-малко тъкани ще бъдат загубени.

Податливостта на зъбите към кариес зависи от няколко основни фактора:

• генетичен – структурата на зъбите се предава генетично, което определя и неподатливостта към кариес.
• зъбна хигиена – редовното миене на зъбите (сутрин след закуска и вечер преди лягане), използването на конци, води за уста и дъвки поддържа зъбите чисти и намалява риска от кариес.
• хранителен режим и профилактика – приемането на повече течности, избягването на кисели храни, газирани напитки и безразборно ядене на захарни изделия значително намалява риска от кариес.

Какво представляват стволовите клетки ( от английски stem cells )?

Смята се, че началато на изучаването на стволовите клетки е през 60-те години на миналия век в изследвания на канадските учени Ърнест Маккълок и Джеймс Тил. Историята на стволовите клетки започва в етапа на най-ранно ембрионално развитие, когато са налични особен вид клетки. Те имат потенциала според  външните стимули да се диференцират в клетки на конкретна тъкан (костна, мускулна, нервна). Именно това са стволовите клетки. След раждането и особено след завършване на бурния растеж на организма тяхното количество в тялото драстично намалява и те остават налични в костния мозък, където текат непрекъснати обновителни процеси, свързани с обновяването на клетките на кръвта, изграждащи клетъчния имунитет. Стволовите клетки имат способност да се трансформират във всеки един от над 200 типа клетки изграждащи човешките тъкани. Те определят регенеративните способности на организма и за разлика от вече специализираните могат да се самовъзстановяват, както и да създават специфични клетки за дадена тъкан.

Стволовите клетки в костния мозък дават начало на всички линии кръвни клетки. Въвеждането на такива в организма служи за възстановяване на понижени нива на кръвни клетки. През 1999г. се доказва, че стволовите клетки от костен мозък могат, за огромно учудване, да дадат начало на клетки, различни от кръвните, например мускулни, с което се слага началото на методи на лечение на мускулната дистрофия.

Пулпата на зъбите, която се формира още в ембрионалния етап на развитие на организма, остава херметично затворена при здрави зъби. Оказва се, че тя съдържа известно количество стволови клетки, които могат да се изолират, да се размножат чрез клетъчни култури и да бъдат имплантирани в зона на поражения, където да дадат начало на нова тъкан. Няколко компании използват идеята и създават криобанки, в които се съхраняват продължително време при ниски температури извадени зъби. Запазването на подобни клетки позволява след време те да бъдат използвани за възстановяване на изгубени тъкани.

Следващото видео показва как стволови клетки съдържащи се в пулпата могат да бъдат изолирани и използвани за бъдещо лечение на пациента. Източниците на такива клетки в зрелия организъм са изключително малко и използването на зъбните отваря още една възможност човек да разполага със собствена линия стволови клетки, когато има нужда в бъдеще при лечение на раково заболяване, например.

Видове стволови клетки

Целият организъм се развива от една единствена клетка – оплодената яйцеклетка, получена по време на зачеването, когато се сливат яйцеклетка и сперматозоид. Оплодената яйцеклетка започва бързо да се дели, в резултат на което след няколко седмици развитие се оформя плода с ранни белези на органен растеж.

Така една единствена оплодена яйцеклетка чрез  деленето си е способна да даде началото на толкова различни видове клетки. Първите продукти на това делене са стволовите клетки, които имат способността да се трансформират в конкретни тъканни клетки.

Има няколко различни вида стволови клетки:

• Ембрионални стволови клетки. След оплождането тези неспециализирани клетки се превръщат във всички видове клетки на човешкия организъм. Преди да се вземат, с цел бъдещо лечение, е необходимо ембриона да бъде унищожен в лаборатория. Такава практика поставя значителни етични проблеми и поради това има единствено научно-изследователско значение.

• Стволови клетки от възрастен човек. Стволовите клетки не изчезват след раждането, те остават в тялото ни и участват във възстановяването на увредени тъкани. Потенциалът на този „резерв” от клетки намалява с възрастта, а и с времето те губят жизнеността си. Стволовите клетки от възрастни също могат да се развият в други клетъчни видове и могат да бъдат набавени главно чрез костно-мозъчна пункция.

• Стволови клетки от кръв на пъпна връв. Те са изключително млади и много жизнени, могат да бъдат взети лесно при раждането на детето от кръв на пъпна връв. Могат да бъдат замразени и в бъдеще да се използват за лечение на самия донор на клетки или за друг пациент.

• Стволови клетки от зъбна пулпа. Може да се вземе от пулпата на екстрахирани зъби (млечни зъби или мъдреци), които така или иначе се губят.

Приложение на стволовите клетки

Съществуват два начина на лечение: автоложно и алогенно. При автоложната трансплантация пациентите получават стволови клетки, които произлизат от тях самите. При алогенната трансплантация пациентите получават клетки, които са дарени от някой друг.

Какви видове лечение със стволови клетки вече съществува?

Понастоящем стволови клетки се използват в следните случаи:

• Вече десетилетия медицината използва алогенна трансплантация на костен мозък за лечението на кръвни заболявания като левкемия. В тези случаи болният костен мозък се замества със здрав. Всъщност костният мозък съдържа много кръвообразуващи стволови клетки. От 1988г. алогенните стволови клетки, получени от кръв на пъпна връв, се използват в лечението на левкемия. Счита се, че вече са осъществени около 2000 трансплантации със стволови клетки от кръв на пъпна връв. Процентът на успех е също толкова висок, колкото при използване на стволови клетки от костен мозък.

• През 2000г. беше публикувана статия, представяща списък със заболявания, които понастоящем могат да бъдат лекувани със стволови клетки от костен мозък. Сред тези заболявания са някои форми на рак на кръвта, болести на лимфната система като лимфома на Hodgkin, някои видове тумори (включително на гърдата и яйчниците), автоимунни заболявания като множествена склероза и ювенилен артрит.

• Автоложните стволови клетки се използват също след химиотерапия при лечение на рак, с цел да се подпомогне възстановяването на костния мозък.

• Проучване за автоложните стволови клетки и тяхната роля във възстановяването на сърдечната мускулна тъкан след сърдечен удар има голям успех. Клиничните изследвания дадоха положителни резултати.

• При изследване на животни в лабораторни условия бе създадена нервна тъкан от автоложни стволови клетки. В крайна сметка ще бъде възможно да се възстанови увреждането, причинено от мозъчен кръвоизлив, болест на Parkinson и увреждания на гръбначния мозък.

• Хранят се големи надежди за използването на стволови клетки в бъдещето лечение на диабет.

• Стволовите клетки играят и важна роля в генната терапия. Някои заболявания се дължат на неправилното функциониране на поредица от гени. При заместването на болестно променени гени със здрави такива, получени от известен брой стволови клетки, би било възможно, чрез автоложна трансплантация, да се лекуват пациенти с имплантиране на тези „възстановяващи гените” стволови клетки.

Много приложения на стволовите клетки в медицинската наука са все още в експериментален стадий. Ще отнеме известно време преди те да станат стандартен лечебен метод в медицинската практика. Все пак учените са единодушни, че стволовите клетки ще имат съществена роля в „медицината на бъдещето”.

Стволовите клетки се съхраняват в течен азот (-196оС), като срока на съхранение не влияе върху жизнеспособността на клетките и е практически неограничен. Така те могат да бъдат използвани след години, когато и технологиите за тяхното прилагане ще бъдат още по-съвършени.