Учени от Eastman Institute са провели изследване, за да определят дали избелващите гелове и агентите в тях имат негативен ефект върху зъбите. Изследвали са ефекта на 6% водороден прекис, най-използвания ингредиент. Интересното е, че в хода на изследването е станало ясно, че неговият ефект върху зъбите е толкова пренебрежим в сравнение например с киселините съдържащи се с плодовите фрешове. Особено вреден се е оказал портокаловият сок, който силно деминерализира емайла, намалява твърдостта му и води до неговото разграпавяване.

Това е важен факт предвид на множеството диети и хранителни режими включващи пресни плодове и плодови сокове от цитрусови плодове. Техният сок, особено на портокалите, лимоните и грейпфрута, се е оказал с висока киселинност и силно агресивен по отношение на зъбните тъкани.

Сега учените разполагат със сканиращ микроскоп с чиято помощ са отчетени промените на микроскопично ниво. Заключението от изследването е: „Киселините от плодовите фрешове са толкова силни, че буквално разтварят зъбния емайл“. Тези заключения са публикувани и в авторитетното списание Journal of Dentistry.

Същото проучване завършва с: „Портокаловият сок намалява твърдостта на зъбния емайл с 84%“. В същото време не е била установена промяна в твърдостта и структурата му под действието на избелващите агенти. Това изследване потвърждава успешната практика от повече от 30 години при избелването на зъбите, но и изостря вниманието към вредата от някои традиционно „здравословни“ храни и напитки.

За да продължите да се любувате на вкуса от прясно изцедени плодове – винаги ги пийте със сламка, за да нямат никакво съприкосновение със зъбите и така да ги запазите здрави по-дълго време.

източник: ScienceDaily

Светът на технологиите не престава да ни удивлява с интересни нови джаджи. Мобилните телефони са абсолютно незаменими за съвременния човек и освен контакти, органайзер, емайл, снимки, музика и навигация те стават все по-полезни, особено с интегрирането на нови функции.

Учени са измислили начин да използват новите технологии по един остроумен начин, за да предпазят зъбите от развитието на кариес.

Ясно е, че кариесът се развива, когато средата в устата стане прекалено кисела и pH върху зъбната повърхност падне под 5.5. Тогава започва деминерализация на емайла и в зависимост от резистентността се развива кариес в рамките на няколко месеца до 1 година.

Новото изобретение представлява миниатюрен и напълно автономен pH-метър, който може да се прикрепи по зъбната повърхност като бижу или като малък брекет. Този интелигентен сензор се състои от: дигитален сензор за измерване на киселиността, автономно захранване и Bluetooth.

Той може да остане много дълго време и служи както за проследяване на индивидуалните нива на киселинност, така и алармира, когато те се надвишават. Батерията му представлява биокаталитична клетка, която използва органични съставки като глюкоза, за да произвежда нужната енергия.

Когато сензорът започне да отчита нива на киселинност в устата под 5.5, вграденият Bluetooth изпраща предупреждение до мобилния телефон, например „има риск от зъбен кариес“. Това веднага ви подсказва, че трябва да посетите банята за тоалет на устата (четкане с четка и паста и почистване с конци) или да използвате вода за уста или дъвка съдържаща ксилитол или хлорхексидин.

Зъбният кариес е най-разпространеното заболяване. От него са засегнати близо 98% от хората. Интересен факт е, че антрополозите са установили при изследване на останки, че първите хора са страдали много по-малко от кариес отколкото ние днес. Това има своето логично обяснение и то е в по-качествения начин на живот. Един от основните фактори, довел до отслабване на зъбите е консумацията на обработена храна.

Кариесът е „коварно“ заболяване и има любими зони по повърхността на зъбите (предилективни зони), които атакува. Една от любимите му зони, от която често започва незабелязано развитието му, са страничните стени на зъбите там където те контактуват един с друг. Там се намира най-трудната за почистване зона, която е недостъпна директно за четката за зъби и специално за поддържането на хигиената в това пространство се използват конците за зъби (dental floss, flossing).

Както се вижда на рентгеновата снимка горе тъмните полета сочени от стрелките са кариозни огнища чиято еволюция е започнала именно от пробив в емайла по страничните стени на зъбите. Ако кариеса се развива хронично може да мине повече от година преди да се установи. При обстоен преглед стоматологът може да види кариозната кухина като тъмна прозираща област под запазения емайл. В повечето случаи подобни локализации на кариеса са видими единствено на рентгенови снимки, също както и кариесът развиващ се под вече налични пломби (вторичен кариес).

Кариесът се предизвиква от бактериите, населяващи зъбната плака, които могат да разграждат захарите до органични киселини. Тяхното действие постепенно отслабва емайла и успява да го преодолее, навлизайки в мекия и лишен от защита дентин, където процесът се развива много по-бързо. Много често пациенти „чакат“ „малкият“ кариес да се развие до „по-голям“, за да посетят кабинета, вярвайки че ограничените кариозни огнища не могат да се лекуват. Това е абсолютно погрешно – в колкото по-ранен етап на развитие се улови кариеса, толкова по-малко тъкани ще бъдат загубени.

Податливостта на зъбите към кариес зависи от няколко основни фактора:

• генетичен – структурата на зъбите се предава генетично, което определя и неподатливостта към кариес.
• зъбна хигиена – редовното миене на зъбите (сутрин след закуска и вечер преди лягане), използването на конци, води за уста и дъвки поддържа зъбите чисти и намалява риска от кариес.
• хранителен режим и профилактика – приемането на повече течности, избягването на кисели храни, газирани напитки и безразборно ядене на захарни изделия значително намалява риска от кариес.

Цветът на зъбите не е просто част от тяхната визия, а променя съществено визуалното възприемане на лицето. Цветът е пряко свързан с формата и я определя. Така по-тъмните зъби създават „оптическа илюзия“ за по-дребни зъби, като се засилват тъмните участъци между самите тях, дефектите стават по-видими, така дори и леките размествания, особено във видимата предна зона, стават осезаеми.

Цветът на зъбите се определя от цвета на намиращия се под емайла дентин, чиито цвят варира от светлосламено жълт до тъмнокафяв. Самият емайл е от стъклено прозрачен по ръбовете на зъбите, които прозират, до тебеширено бяло в най-плътните участъци.

Много фактори вляят на крайния цвят, който виждаме в устата.

На първо място това са генетично кодирания цвят на дентина и расовата принадлежност. Различните раси имат различен основен оттенък на зъбите – жълтеникав, кафеникав, сивкав и червеникав. Европеидната (бяла) раса е по рождение с различно интензивен жълтеникъв оттенък.

На второ място цветът на зъбите се влияе от цвета на околните тъкани:

• цвета на венците – при тъмните раси във венците се отлагат гранули меланин и на техния по-тъмен фон зъбите изпъкват като „много бели“
• разположението на зъба в зъбната редица – по-предните зъби изглеждат по-бели, по-задните – по-тъмни
• цвета на устните – червилата и гланцовете за устни създават подходящ контраст за изпъкване цвета на зъбите
• тена на лицето – по-тъмният тен подчертава белотата на зъбите, а светлата кожа – точно обратното

На трето място цветът зависи от вида на осветлението:

• истинският цвят на зъбите се вижда само на естествена дневна светлина
• изкуственото осветление променя цвета им, тъй като тогава те абсорбират други дължини на вълната от свтлинния спектър.

На четвърто място цветът на зъбите се влияе от багрилата (естествени и изкуствени) съдържащите се в храните и напитките – червено вино, сладко от боровинки, червено цвекло, зелена салата, моркови, кафе, черен чай и др., както и от тютюнопушенето, заради съдържащите се катрани.

На пето място цветът на зъбите се променя при някои заболявания, като флуороза, както и при приемането на антибиотици (тетрациклини) в ранна детска възраст.

Тъмният цвят на зъбите може да се повлияе единствено чрез избелване, което заедно с ортодонтското подреждане на зъбите представляват същността на естетичната стоматология.