Ортодонтията е стоматологична специалност, която се концентрира върху изучаването и лечението на неправилната захапка (малоклузия). Тя се дължи на неправилна позиция на зъбите, неправилно съотношение на челюстите или комбинация от тях. Името ортодонтия идва от гръцкита дума ortho, означаваща правилен и odons – със значение на зъб.

Ортодонтското лечение често е свързано единствено с правилното подреждане на зъбите, но може и да контролира и модифицира растежа на лицевите кости (горна и долна челюст). В този случай тя е по-добре да се нарича „зъбночелюстна ортопедия“.

Ортодонтското лечение цели постигането на максимално правилна подредба на зъбите в двете челюсти, както и ефективна и функционална захапка. Има както естетични, така и функционални показания за провеждането му, които не се ограничават единствено в постигането на „красиво подредени зъби“, макар това да е най-видимата част от резултата.

Целта е да се подобри ефективността на дъвкане, както и съотношението между двете челюсти. Това води до промяна на цялостния вид на лицето, профила на устните, съотношението между трите лицеви дяла.

Баща на ортодонтията е д-р Едуард Енгъл ( Dr. Edward Angle ), който разработва своята система Edgewise, която е прототип на всички съвременни системи брекети.

Кратка история на ортодонтията

Ако мислите, че стремежът към правилно подредени зъби е съвременна мода, продукт на нашето време, то със сигурност грешите, тъй като историята свидетелства за обратното. Шоуто „Пълна промяна“ може да е ново, но „брекетите“ (или техните древни прототипи) са стари колкото познатата история.

Дори древните са искали добре подредени зъби! Археолозите са открили мумии на чиито зъби са били привързани тънки метални ленти, конец от различни здрави влакна пък е бил използван за „затваряне“ на разстояния между зъбите връзвайки ги стегнато един за друг. По-късно, около 400-500 г.пр.н.е. Хипарх и Аристотел свидетелстват за прилагането на различни методи за „изправяне“ и „подреждане“ на зъбите. По време на „златната епоха“ на Древна Елада, етруските (предшествениците на Римската Империя) погребвали своите аристократи с прикрепени златни ленти по зъбите, които са били използвани, за да се предотврати разместването на зъбите в по-напреднала възраст. В римска гробница в Египет е открита мумия с многобройни зъби фино опримчени с тънка златна тел, което е първия документиран случай на шиниране на зъбите с цел тяхното запазване и подреждане.

По времето на Христос, първият записан метод за подреждане на зъбите е описан от Aurelius Cornelius Celsus и се е извършвал чрез продължително прилагане на натиск с пръсти върху неправилно подредените зъби и така те са били довеждани до правилното им място. Въпреки всички тези опити, реално лечение на проблемите с неправилно подредените зъби се изнамира едва около 1700г., когато и стоматологията като цяло преживява голям напредък.

През 1728г.  френският зъболекар Пиер Фушар (Pierre Fauchard) публикува своя книга, която става библия на зъболекарството, в която отделя една глава за описание на всички известни методи за „изправяне на зъбите“. Самият той е използвал устройство (наречено „Bandeau“) изработено от фин лист метал с многобройни отвори през които е прекарвал малки телчета, чрез които е привързвал отделните зъби и така ги е подреждал. Традицията му е продължена от друг френски зъболекар Ettienne Bourdet, който през 1757г. издава своята книга „Зъболекарското изкуство“ и описва още по-усъвършенствани методи за подреждане на зъбите. Самият той е бил личен зъболекар на френския крал. Пръв препоръчва изваждането на горните премолари като средство за лечение на зъбното струпване, практика която днес се прилага в голяма част от случаите преди да се започне лечение с брекети, при липсата на място за подреждането на зъбите.

Терминът ортодонтия е въведен едва през 1841г. от Joachim Lafoulon. Около 1800г. за пръв път е използван рентген за поставяне на диагноза в ортодонтията.

Огромният напредък се случва през 20 в., когато в САЩ Edward H. Angle прави първата клинична класификация на ортодонтските заболявания, която се използва и днес. Той е наречен „баща на ортодонтията“ или още Daddy-O, а неговите нововъведения са прототипите на всички системи брекети използвани днес. Той основава първото училище и колеж по ортодонтия, поставя основите на Американското Ортодонтско Общество (American Society of Orthodontia) през 1901г., което през 1930г. се преименува на American Association of Orthodontists, както се нарича и до днес.

Благодарение на него ортодонтията си извоюва и позицията на равностойна стоматологична дисциплина и продължава да се развива с големи стъпки. През 1970г. когато в практиката са въведени различни видове полимери, става възможно брекетите да бъдат „залепвани“ по предните повърхности на зъбите и това води до истински бум на различни системи. Те стават доста по-малки по размер, много по-удобни за носене и доста по-ефективни. Появяват се и брекетите с микрозакопчалки, които се регулират много по-бързо, позволяват много по-бързо подреждане на зъбите и голяма свобода за коригиране на по-тежки ортодонтски проблеми. Днес, едни от най-популярните системи от този вид са Speed Braces, Damon System,  In-Ovation и Evolution.

След 1975г. са изобретени и „невидими“ брекети, които се залепват по вътрешните повърхности на зъбите и не се виждат. Започват да се използват и нови материали за изработката на самите брекети и дъги. Правят се керамични и сапфирени прозрачни брекети, дъгите се изработват не само от стомана, но и от специална супереластична никел-титанова сплав, което позволява много „по-меко“ и плавно подреждане на зъбите с прилагането на малки сили и постигане на стабилен резултат.

Брекети се използват за лечение на голяма част от ортодонтските проблеми и има доста преимущества. Лечението с тях в зависимост от вида и степента на разместване на зъбите може да продължи между 1,5-3 години. Брекети се прилагат едва когато всички постоянни зъби са налични в устата. При млечно и смесено съзъбие (времнни и постоянни зъби) се прилагат снемаеми апаратчета. Брекетите са техника, която може да се прилага във всички възрасти.

След като се вземе решение за лечение с брекети се прави обстоен анализ от ортодонта базиран върху предварително отлети гипсови модели (отливки), панорамни и сегментни рентгенови снимки, както и телерентгенография на целия череп в профил. От този анализ се определят ред параметри на базата на които с епоставя диагноза и се съставя план на лечение и прогноза за продължителността, етапите и крайния резултат от лечението.

Едва тогава се пристъпва към фиксиране на брекети. Има различни видове – метални, керамични, сапфирени; както и такива които се фиксират от външната или вътрешната повърхност на зъбите. Днес се използват различни системи брекети, като най-използваните са: Damon system braces (различни поколения), Roth brackets, Alexander system, iBraces и много други.

На модела предварително се определя мястото на което ще се фиксира всеки един брекет на всеки отделен зъб. Зъбите се почистват и полират, нанася се фиксиращ агент („лепило“) и брекетите един по един се поставят и фино се позиционират. Следва полимеризиране на фиксиращия агент, което води до трайното му залепване. При поставянето на всички брекети в улеите им се поставя първата метална дъга. При нормалните брекети тя се закрепва с миркогумени пръстени за всеки един брекети по отделно, при по-новите и усъвършенствани системи дъгата влиза директно в миркозакопчалки разположени във всеки брекет.

Кликнете върху снимките, за да ги видите в голям размер и описание

Свикването с брекетите е бързо и след седмица пациентите вече нямат усещане за „нещо чуждо“ в устата. Разбира се, носенето им изисква поддържане на много стриктна хигиена, като се използват специални четки за брекети.