Ортодонтия и брекети

Какво е Ортодонтия?

Ортодонтията е стоматологична специалност, която се концентрира върху изучаването, диагностиката и лечението на неправилната захапка ( малоклузия ). Тя може да се дължи на неправилна позиция на зъбите, неправилно съотношение на челюстите или комбинация от тях. Името ортодонтия е с гръцки корен и е съставно от гръцката дума ortho, означаваща правилен и odons – със значение на зъб.

Ортодонтското лечение често е свързано единствено с правилното подреждане на зъбите, но може и да контролира и модифицира растежа на лицевите кости ( горна и долна челюст ). В този случай тя е по-правилно да се нарича „зъбночелюстна ортопедия“, тъй като не е фокусирана само върху зъбите, но и върху цялостната лицева хармония.

Ортодонтското лечение цели постигането на максимално правилна подредба на зъбите в двете челюсти, както и ефективна и функционална захапка. Има както естетични, така и функционални показания за провеждането му, които не се ограничават единствено в постигането на „красиво подредени зъби“, макар това да е най-видимата част от резултата след ортодонтско лечение.

Целта е да се подобри ефективността на дъвкането, както и съотношението между двете челюсти. Това води до промяна на цялостния вид на лицето, профила на устните, съотношението между трите лицеви дяла.

Кратка история на ортодонтията

statue_braces2Ако мислите, че стремежът към правилно подредени зъби е съвременна мода, продукт на нашето време, то със сигурност грешите, тъй като историята свидетелства за обратното. Шоуто „Пълна промяна“ може да е ново, но „брекетите“ ( или техните древни прототипи ) са стари колкото познатата история.

Дори древните са искали добре подредени зъби! Археолозите са открили мумии на чиито зъби са били привързани тънки метални ленти, конец от различни здрави влакна пък е бил използван за „затваряне“ на разстояния между зъбите връзвайки ги стегнато един за друг. По-късно, около 400-500 г.пр.н.е. Хипарх и Аристотел свидетелстват за прилагането на различни методи за „изправяне“ и „подреждане“ на зъбите.

По време на „златната епоха“ в Древна Елада, етруските ( предшествениците на Римската империя ) погребвали своите аристократи с прикрепени златни ленти по зъбите, които са били използвани, за да се предотврати разместването им в по-напреднала възраст. В римска гробница в Египет е открита мумия с многобройни зъби фино опримчени с тънка златна тел, което е първия документиран случай на шиниране на зъбите с цел тяхното запазване и подреждане.

По времето на Христос, първият записан метод за подреждане на зъбите е описан от Aurelius Cornelius Celsus и се е извършвал чрез продължително прилагане на натиск с пръсти върху неправилно подредените зъби, които така са били довеждани до правилното им място. Въпреки всички тези опити, реално лечение на проблемите с неправилно подредените зъби се намира едва около 1700г., когато и стоматологията като цяло преживява голям напредък.

fauchardsbandeau

През 1728г.  френският зъболекар д-р Пиер Фошар ( Pierre Fauchard, 1678-1761 ), наричан често и „баща на стоматологията“, публикува своята книга „Le chirurgien dentiste“, която става библия на зъболекарството, и в той отделя една глава за описание на всички известни методи за „изправяне на зъбите“. Самият Фошар е използвал устройство ( наречено „Bandeau“ ) изработено от фин лист метал с многобройни отвори през които е прекарвал малки телчета, чрез които е привързвал отделните зъби и така ги е подреждал. Традицията му е продължена от друг френски зъболекар д-р Етиен Бурде ( Etienne Bourdet, 1722-1789 ), който през 1757г. издава своята книга „Зъболекарското изкуство“, където описва още по-усъвършенствани методи за подреждане на зъбите. Самият Бурде е бил личен зъболекар на френския крал. Пръв препоръчва изваждането на горните премолари като средство за лечение на зъбното струпване, практика която днес се прилага в голяма част от случаите преди да се започне лечение с брекети, при липсата на място за подреждането на зъбите.

Терминът ортодонтия е въведен едва през 1841г. от Joachim Lafoulon. Около 1800г. за пръв път е използван рентген за поставяне на диагноза в ортодонтията.

Daddy-O или бащата на ортодонтията – д-р Едуард Енгъл

Баща на ортодонтията е американецът д-р Едуард Енгъл ( Dr. Edward Angle ), който разработва своята система Edgewise, която е прототип на всички съвременни системи брекети. Огромният напредък се случва през 20 в., когато в САЩ д-р Едуард Енгъл ( Edward H. Angle ) прави първата клинична класификация на ортодонтските заболявания, която се използва и до днес. Той е наречен „баща на ортодонтията“ или още Daddy-O, а неговите нововъведения са прототипите на всички системи брекети използвани днес. Енгъл основава и първото училище и колеж по ортодонтия, поставя основите на Американското Ортодонтско Общество ( American Society of Orthodontia ) през 1901г., което през 1930г. се преименува на American Association of Orthodontists, както се нарича и до днес.

Благодарение на него ортодонтията си извоюва позицията на равностойна стоматологична дисциплина и продължава да се развива с големи стъпки. През 1970г., когато в практиката са въведени различни видове полимери, става възможно брекетите да бъдат „залепвани“ по предните повърхности на зъбите и това води до истински бум на различни системи. Допреди това брекетите са представлявали метални пръстени фиксирани върху всеки отделен зъб.

Те стават доста по-малки по размер, много по-удобни за носене и доста по-ефективни. Появяват се и брекетите с микрозакопчалки, които се регулират много по-бързо, позволяват много по-бързо подреждане на зъбите и голяма свобода за коригиране на по-тежки ортодонтски проблеми. Днес, едни от най-популярните системи от този вид са Speed Braces, Damon System,  In-Ovation и Evolution.

След 1975г. са изобретени и „невидими“ брекети или т.нар. система за лингвални брекети, които се залепват по вътрешните повърхности на зъбите и не се виждат. Започват да се използват и нови материали за изработката на самите брекети и еластичните дъги. Правят се керамични и сапфирени прозрачни брекети, дъгите се изработват не само от стомана, но и от специална супереластична никел-титанова сплав, което позволява много „по-меко“ и плавно подреждане на зъбите с прилагането на малки сили и постигане на стабилен резултат.

Съвременната ортодонтия е бързо развиваща се дисциплина с бързо актуализиращи се нови техники, която позволява все по-ефективно, бързо и успешно коригиране дори на тежки проблеми. Използването на комбинирани методи като създаване на допълнителна опора чрез микроимпланти или смесено хирургично-ортодонтско лечение, разширяват значително възможностите на съвременните ортодонти.

You Might Also Like