Терапия и кореново лечение

Кариесът – какво знаем за него?

Зъбният кариес е най-разпространеното заболяване. От него са засегнати близо 98% от хората. Интересен факт е, че антрополозите са установили при изследване на останки, че първите хора са страдали много по-малко от кариес отколкото ние днес. Това има своето логично обяснение и то е в по-качествения начин на живот, което на пръв поглед изглежда парадоксално, но едни от основните фактори, довели до отслабване на зъбите, са консумацията на обработена храна и рафинирана захар и като цяло храната богата на захари.

Кариесът има много дълга история, още от времето на най-далечените предшественици на човека – австралопитеците – милиони години назад. Появата му се свързва с промените на хранителните навици на древните хора. През Неолита има истински бум на това заболяване, който се свързва със засилената консумация на растителна храна, съдържаща много захари.

Шумерски текстове от 5000 г. пр.н.е. говорят за „зъбен червей“, като причина за зъбния кариес. Подобни идеи са намерени и в културите на Индия, Египет, Япония и Китай. Древните обаче не само са констатирали, но са търсили и начин да лекуват последиците от кариеса. Намерени са останки със зъби, върху които има свидетелства за изработване на доста прецизни „дупки“, вследствие на почистване на кариеса, които датират от 7000 г. пр.н.е.

Установено е, че индианците в Северна Америка, които са се изхранвали предимно с лов на дивеч, ядки, плодове и кореноплодни, са страдали в много по-малка степен от кариес преди инвазията на европейците на континента, които са донесли царевицата. Значителната консумация на зърнени храни е основна причина за влошеното зъбно здраве.

Въпреки това, нивото на кариес през Бронзовата и Желязната ера са останали сравнително ниски. Рязко покачване на заболеваемостта има през средните векове, а последният драматичен бум е в началото на индустриалната ера, през 19в., когато настъпват съществени промени в начина на хранене. Диетата на „новия индустриален английски работник“ съдържа много хляб, конфитюр и подсладен чай, които драстично завишават консумираната захар и въглехидрати.

Какво предизвиква кариес?

Кариесът се предизвиква от бактерий, населяващ зъбната плака, който може да разгражда захарите до органични киселини. Разкриването на конкретната причина за появата и развитието на зъбния кариес има дълга история. Още през 1890г. Милър провежда серия от проучвания и заключава, че в устата има специфичен бактерий, който има способността да ферментира захарите от храната до органична киселина, която действа увреждащо на зъбите, като ги разгражда. През 1924г. Кларк описва сферичен на вид бактерий, наречен Streptococcus mutans, изолиран от кариозни огнища в зъбите, но за жалост неговото откритие няма никакъв отзвук в научните среди и теорията му остава на заден план. Едва през 1960г. е научно приета теорията за бактериалната причина за кариеса и киселинният механизъм на възникването му, т.нар. ацидогенна теория за възникване на кариеса.

Този процес обаче е сложен и за реалното образуване на кариес са нужни доста фактори. Податливостта на зъбите към кариес зависи от няколко основни фактора:

  • генетичен – структурата на зъбите се предава генетично, което определя и податливостта към кариес;
  • зъбна хигиена – редовното миене на зъбите ( сутрин след закуска и вечер преди лягане ), използването на конци, води за уста и дъвки поддържа зъбите чисти и намалява риска от кариес;
  • хранителен режим и профилактика – приемането на повече течности, избягването на кисели храни, газирани напитки и безразборно ядене на захарни изделия значително намалява риска от кариес.

Съществува тройна комбинация от фактори, наричана „лоша триада“ ( виж схемата горе ), която включва не само наличието на специфичния бактерий, нужен за развитието на кариес, но и прекомерната и безразборна консумация на храни съдържащи въглехидрати, както и отсъствието на слюнка и ниска консумация на течности. Слюнката има защитно действие, защото „отмива“ както хранителните остатъци и не им позволява да се задържат по зъбите, така и вредните киселинни продукти от дейността на вредните бактерии, като не им позволява да останат в продължителен контакт с повърността на зъбите.

Затова редица вредни навици, както и болестни процеси, които водят до намаляване на количеството на отделената слюнка в устата, улесняват значително развитието на кариес. Пушенето води до сгъстяване на слюнката и намаляване на количеството й, затова и устната хигиена при пушачи винаги е влошена. Консумацията на по-малко течности и най-вече вода, също води до по-малко количество слюнка. Приемът на различни лекарства действа подобно. При затруднено носно дишане, човек се принуждава да диша през устата, а това води до изсушаването й и отново е рисков фактор. Някои заболявания като синдром на Сьогрен, който засяга жлезите и води до значително намаляване на секрецията им, също се свързва с риск от развитие на кариес.

Съвкупното действие на всички вредни фактори води до постепенно отслабване на емайла и пробив е него. Веднъж преодоляна тази твърда бариера, процесът навлиза в мекия и лишен от защита дентин, където се развива много по-бързо. Много често пациентите „чакат“ „малкият“ кариес да се развие до „по-голям“, за да посетят стоматолог, вярвайки че ограничените кариозни огнища не могат да се лекуват. Това е абсолютно погрешно – в колкото по-ранен етап на развитие се улови кариесът, толкова по-малко тъкани ще бъдат загубени, както и ще се намали риска от пулпит и умъртвяване на зъба.

Диагностика на кариеса

Кариесът е „коварно“ заболяване и има любими зони по повърхността на зъбите ( предилективни зони ), които атакува. Една от любимите му зони, от която често започва незабелязано развитието му, са страничните стени на зъбите, там, където те контактуват един с друг. Там се намира най-трудната за почистване зона, която е недостъпна директно за четката за зъби и специално за поддържането на хигиената в това пространство се използват конците за зъби ( dental floss, flossing ). Без значение колко хубави четки за зъби използвате от съществено значение е и използването на конци, които влизат добре и почистват именно тази най-рискована зона от всеки зъб. 

Както се вижда на рентгеновата снимка горе, тъмните полета, сочени от стрелките, са кариозни огнища, чиято еволюция е започнала именно от пробив в емайла по страничните стени на зъбите. Ако кариесът се развива хронично може да мине година и дори повече преди да се установи наличието му. При обстоен преглед стоматологът може да види кариозната кухина като тъмна прозираща област под запазения емайл. В повечето случаи подобни локализации на кариеса са видими единствено на рентгенови снимки, също както и кариесът развиващ се под вече налични пломби ( вторичен кариес ) или под ръба на коронки, където няма никакъв пряк визуален достъп.

Така че често рутинният преглед със сонда и огледало невинаги успява да открие кариесите, дори те да са със значителен размер, тъй като част от тях не са видими с просто око в устата. Такива са всички кариеси, развиващи се под пломби ( резидуален кариес ), както и кариеси по страничните повърхности на зъбите. В този случай се правят специални рентгенови снимки „в захапка“ ( на английски bitewing ), които показват наличие или отсъствие на кариес.

Кариесът е бавнопротичащо хронично заболяване, в което се редуват бавни фази на реминерализация и по-бързи на разрушение, като развитието му може да отнеме месеци, а понякога и години. Рядко е бързото, агресивно протичане на кариеса, който се нарича рампантен кариес.

Трудни за диагностициране са и съвсем началните фази от развитието на кариеса, особено в дълбоки части по повърхността на зъбите. Затова е нужно, денталният лекат да отдели достатъчно време, за да прегледа всеки един зъб, както и да назначи рентгенови снимки за онези от тях, за които има съмнения за „скрит“ кариес. Регулярно следва да се подменят остарели и пломби с видимо нарушена цялост, тъй като с времето те се „разхерметизират“ и позволяват под и около тях да се развие вторичен кариес. Разбира се, тази подмяна следва да се прави след изтичане на „живота“ на всяка пломба, който за добре направените фотополимерни пломби е между 8-10 години, а за амалгамите средно 15-18 години.

Не бива да пропускате годишния си профилактичен преглед, той е вашата гаранция за навременно открити зъбни проблеми и навременно лекувани.

Разпространение на кариеса

При най-ранните човекоподобни кариесът е бил рядко заболяване с честота около 1%, ниско е било нивото му и при неандерталците. При проследяване на човешката история на територията на Европа е установено, че през епохите на Палеолита, Неолита, Бронзовата и Желязна ера, кариесът е с ниски честоти, но през Средновековието и индустриалната епоха се наблюдава истински бум.

Има бавно и спорадично увеличение на кариеса през последните 5000 години. През първите близо 4000 години, честотата му е около 2-10 кариеса на 100 зъба, но някъде около 1000 г. тя рязко скача на 24 кариеса на 100 зъба, което съвпада с момента на навлизане на захарната трастика на Запад.

Факт е, че преди да се увеличи консумацията на храни богати на захари и нишесте, нивата на кариес са били изключително ниски.

Днес 30-40% от хората имат активен кариес, а неговите усложнения са главната причина за загуба на зъбите.

You Might Also Like